Според Министерството на националната икономика, обемът на търговията на Казахстан е счупил рекорден брой за всички времена през 2022 г. - 134,4 милиарда долара, надминавайки нивото от 97,8 милиарда долара от 2019 г.
Обемът на търговията на Казахстан достигна рекордните 134,4 милиарда долара през 2022 г., надминавайки нивото преди епидемията.
През 2020 г., поради редица причини, външната търговия на Казахстан намаля с 11,5%.
Нарастващата тенденция на износа на петрол и метали е очевидна през 2022 г. Експертите обаче казват, че износът не е достигнал максимума си. В интервю за Kazinform, Ернар Серик, експерт от Казахстанския институт по икономика, заяви, че покачването на цените на стоките и металите е основната причина за растежа през миналата година.
Що се отнася до вноса, въпреки относително бавния темп на растеж, вносът на Казахстан за първи път надхвърли 50 милиарда долара, счупвайки рекорда от 49,8 милиарда долара, поставен през 2013 г.
Ернар Серик свърза ръста на вноса през 2022 г. с високата световна инфлация поради покачващите се цени на стоките, ограниченията, свързани с епидемията, както и с изпълнението на инвестиционни проекти в Казахстан и закупуването на инвестиционни стоки за задоволяване на неговите нужди.
Сред трите най-големи износители на страната, Атирауска област е начело, като столицата Астана е на второ място с 10,6%, а Западно-Казахстанска област е на трето място с 9,2%.
В регионален контекст, Атирауската област е водеща в международната търговия на страната с дял от 25% (33,8 милиарда долара), следвана от Алмати с 21% (27,6 милиарда долара) и Астана с 11% (14,6 милиарда долара).
Основните търговски партньори на Казахстан
Серик каза, че от 2022 г. насам търговските потоци на страната са се променили постепенно, като вносът на Китай почти изравнява този на Русия.
„Безпрецедентните санкции, наложени на Русия, оказаха влияние. Вносът ѝ спадна с 13% през четвъртото тримесечие на 2022 г., докато китайският внос скочи с 54% през същия период. От страна на износа виждаме, че много износители търсят нови пазари или нови логистични маршрути, които избягват руската територия, което ще има дългосрочни последици“, каза той.
В края на миналата година Италия (13,9 милиарда долара) оглави износа на Казахстан, следвана от Китай (13,2 милиарда долара). Основните дестинации за износ на стоки и услуги на Казахстан бяха Русия (8,8 милиарда долара), Холандия (5,48 милиарда долара) и Турция (4,75 милиарда долара).
Серик добави, че Казахстан е започнал да търгува повече с Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Киргизстан, Турция и Узбекистан, чийто дял в обема на търговията на страната надхвърля 10%.
Търговията със страните от ЕС също е най-голямата през последните години и продължава да расте и тази година. Според заместник-министъра на външните работи на Казахстан Роман Василенко, ЕС представлява около 30% от външната търговия на Казахстан, а обемът на търговията ще надхвърли 40 милиарда долара през 2022 г.
Сътрудничеството между ЕС и Казахстан се основава на засилено споразумение за партньорство и сътрудничество, което влиза в пълна сила през март 2020 г. и обхваща 29 области на сътрудничество, включително икономика, търговия и инвестиции, образование и научни изследвания, гражданско общество и права на човека.
„Миналата година страната ни сътрудничи в нови области като редкоземни метали, зелен водород, батерии, развитие на транспортния и логистичен потенциал и диверсификация на веригите за доставки на стоки“, каза Василенко.
Един от такива индустриални проекти с европейски партньори е споразумение на стойност 3,2-4,2 милиарда долара с шведско-германската компания Svevind за изграждане на вятърни и слънчеви електроцентрали в Западен Казахстан, което се очаква да произвежда 3 милиона тона зелен водород от 2030 г., задоволявайки 1-5% от търсенето на продукта в ЕС.
Търговията на Казахстан със страните от Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) достига 28,3 милиарда долара през 2022 г. Износът на стоки нараства с 24,3% до 97 милиарда долара, а вносът достига 18,6 милиарда долара.
Русия представлява 92,3% от общата външна търговия на страната в Евразийския икономически съюз, следвана от Киргизстанската република – 4%, Беларус – 3,6%, Армения – -0,1%.
Време на публикуване: 11 април 2023 г.