Според Министерството на националната икономика обемът на търговията на Казахстан счупи рекорд за всички времена през 2022 г. – 134,4 милиарда долара, надминавайки нивото от 2019 г. от 97,8 милиарда долара.
Обемът на търговията на Казахстан достигна исторически връх от 134,4 милиарда долара през 2022 г., надминавайки нивото отпреди епидемията.
През 2020 г. по редица причини външната търговия на Казахстан е намаляла с 11,5%.
Тенденцията за нарастване на петрола и металите е очевидна в износа през 2022 г. Експертите обаче казват, че износът не е достигнал максимума. В интервю за Kazinform Ернар Серик, експерт от Казахстанския институт по икономика, каза, че увеличението на цените на суровините и металите е основната причина за растежа през миналата година.
От страна на вноса, въпреки сравнително бавния темп на растеж, вносът на Казахстан надхвърли 50 милиарда долара за първи път, счупвайки рекорда от 49,8 милиарда долара, поставен през 2013 г.
Ернар Серик свърза ръста на вноса през 2022 г. с високата глобална инфлация поради нарастващите цени на суровините, ограниченията, свързани с епидемията, и изпълнението на инвестиционни проекти в Казахстан и закупуването на инвестиционни стоки за задоволяване на неговите нужди.
Сред тройката на най-големите износители в страната Атирауска област води, като столицата Астана е на второ място с 10,6%, а Западноказахстанска област е на трето място с 9,2%.
В регионален контекст регионът Атирау води международната търговия на страната с дял от 25% (33,8 милиарда долара), следван от Алмати с 21% (27,6 милиарда долара) и Астана с 11% (14,6 милиарда долара).
Основните търговски партньори на Казахстан
Серик каза, че от 2022 г. търговските потоци на страната са се променили постепенно, като вносът на Китай почти съответства на руския.
„Безпрецедентните санкции, наложени на Русия, оказаха влияние. Вносът му е намалял с 13 процента през четвъртото тримесечие на 2022 г., докато китайският внос е нараснал с 54 процента през същия период. От страна на износа виждаме, че много износители търсят нови пазари или нови логистични маршрути, които избягват руска територия, което ще има дългосрочни ефекти“, каза той.
В края на миналата година Италия (13,9 милиарда долара) оглавява износа на Казахстан, следвана от Китай (13,2 милиарда долара). Основните експортни дестинации на Казахстан за стоки и услуги са Русия (8,8 милиарда долара), Холандия (5,48 милиарда долара) и Турция (4,75 милиарда долара).
Серик добави, че Казахстан е започнал да търгува повече с Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Киргизката република, Турция и Узбекистан, чийто дял в търговския обем на страната надхвърля 10%.
Търговията със страните от ЕС също е най-голямата през последните години и продължава да расте през тази година. Според заместник-министъра на външните работи на Казахстан Роман Василенко, ЕС представлява около 30% от външната търговия на Казахстан и търговският обем ще надхвърли 40 милиарда долара през 2022 г.
Сътрудничеството между ЕС и Казахстан се основава на засилено споразумение за партньорство и сътрудничество, което влиза в сила през март 2020 г. и обхваща 29 области на сътрудничество, включително икономика, търговия и инвестиции, образование и научни изследвания, гражданско общество и права на човека.
„Миналата година нашата страна си сътрудничи в нови области като редкоземни метали, зелен водород, батерии, развитие на транспортния и логистичен потенциал и диверсификация на веригите за доставка на стоки“, каза Василенко.
Един от тези индустриални проекти с европейски партньори е споразумение за 3,2-4,2 милиарда долара с шведско-германската компания Svevind за изграждане на вятърни и слънчеви електроцентрали в Западен Казахстан, които се очаква да произвеждат 3 милиона тона зелен водород от 2030 г., отговаряйки на 1 -5% от търсенето на продукта в ЕС.
Търговията на Казахстан със страните от Евразийския икономически съюз (ЕАИС) достига 28,3 милиарда долара през 2022 г. Износът на стоки нараства с 24,3% до 97 милиарда долара, а вносът достига 18,6 милиарда долара.
На Русия се падат 92,3% от общата външна търговия на страната в Евразийския икономически съюз, следвана от Киргизката република – 4%, Беларус – 3,6%, Армения – -0,1%.
Време на публикуване: 11 април 2023 г